Закон за собствеността
Чл. 33 от Закона за собствеността, обяснен човешки
Правилото е едно изречение: преди да продадете дела си на външен човек, го предлагате на другите съсобственици на същата цена. Всичко останало са подробности – но точно в тях хората грешат.
Какво казва законът
Съсобственик може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като докаже пред нотариуса две неща: че писмено е предложил дела на останалите съсобственици при същите условия и че никой от тях не е приел.
Първото се доказва с документ – най-често нотариална покана с отбелязано връчване или собственоръчно подписан отказ. Второто е декларация, която подписвате пред нотариуса в деня на сделката.
Идеята е стара и разумна. Хората, които вече делят имота, имат право първи да решат дали искат да го съберат в по-малко ръце, преди вътре да влезе непознат.

Как се прави предложението
Има два работещи начина.
Нотариална покана
Нотариус изпраща до всеки съсобственик писмо, в което пише какъв дял продавате, на каква цена, при какви условия на плащане и в какъв срок чакате отговор. Връчва се лично или чрез залепване на уведомление, ако човекът не бъде намерен. Това е сигурният вариант и го препоръчваме винаги, когато отношенията са обтегнати.
Писмен отказ
Ако съсобствениците са наясно и не възразяват, всеки подписва кратка декларация: „Предложено ми беше да купя 1/4 от имота за 21 000 €. Не желая.“ По-бързо е и е безплатно. Работи само когато всички са склонни да подпишат.
Какво става, ако правилото бъде нарушено
Сделката не е нищожна – купувачът става собственик. Но всеки пропуснат съсобственик може да заведе иск и да изкупи дела при действително уговорените условия.
Срокът за иска е два месеца от продажбата. Съдилищата често приемат, че когато на съсобственика изобщо нищо не е предлагано, срокът тече от деня, в който е научил за сделката. На практика това означава, че една заобиколена продажба може да бъде атакувана и след години.
Ако съсобственикът спечели, трябва да плати цената в едномесечен срок от влизането на решението в сила. Не плати ли – решението се обезсилва и купувачът остава собственик.
Това е причината сериозен купувач никога да не се съгласи да „спести“ поканата. Рискът е изцяло негов.
Кога правилото не се прилага
- при продажба на друг съсобственик;
- при дарение, замяна и завещание;
- при продажба на самостоятелен обект в сграда заедно с идеалните му части от земята и общите части;
- при публична продан от съдебен изпълнител;
- при движими вещи – правилото е само за недвижими имоти.
Има и една често бъркана ситуация. Ако всички съсобственици продават заедно целия имот на един купувач, никой нищо не предлага на никого – продават всички и няма кой да бъде заобиколен.
Въпроси по чл. 33
Колко време имат съсобствениците да отговорят на предложението?
Законът не посочва срок. Определяте го вие в поканата и трябва да е разумен – обичайно две седмици до месец. След изтичането му мълчанието се смята за отказ.
Важи ли чл. 33 при дарение?
Не, правилото е само за продажба. Но ако „дарението“ прикрива продажба, съсобственик може да го докаже в съда и да изкупи дела. Затова не съветваме никого да заобикаля закона по този начин.
Трябва ли да предлагам дела, ако продавам на друг съсобственик?
Не. Между съсобственици продажбата е свободна. Не сте длъжни да питате останалите, нито да им давате същата възможност.
Продавам апартамент в блок заедно с идеалните части от земята. Трябва ли да питам съседите?
Не. Когато продавате самостоятелен обект в сграда, идеалните части от земята и общите части вървят с него и правилото не се прилага.
Какво ако съсобственикът приеме, но няма парите?
Приемането трябва да е последвано от реална сделка при същите условия. Ако в разумен срок не се яви при нотариус с парите, сте свободни да продадете на друг. Добре е това да е описано в самата покана.